Методи за разпространение на светлината

Най-важното, което трябва да запомниш

В реалния свят светлината затихва с разстоянието, но в Maya по подразбиране това не е така. За да получиш физически коректно осветление, е важно да използваш правилния метод за затихване. Най-реалистичният вариант е квадратичното затихване, при което интензитетът намалява обратно пропорционално на квадрата на разстоянието. Това е стандартът, използван и от Arnold.

Как работят различните методи за затихване на светлината

В урока се разглеждат основните типове затихване, достъпни за светлините в Maya, и как те влияят върху визията в сцената:

• Без затихване (No Decay) – светлината не губи сила с разстоянието; не е физически коректно.
• Linear – интензитетът намалява право-пропорционално на дистанцията; изисква по-ниски стойности на интензитета.
• Quadratic – физически коректният модел, базиран на закона за обратно-квадратичната зависимост; изисква значително по-висок интензитет.
• Cubic – затихването е още по-бързо и често налага изключително високи стойности на интензитета.

Важно е да се знае, че при физически коректно затихване светлината може „да изчезне“ във viewport-а, докато не се увеличи ръчно стойността на интензитета.

Основни параметри и настройки в Maya

• Area Light – тип светлина, използван за демонстрацията.
• Attribute Editor – мястото, където се контролират настройките на светлината.
• Decay Rate – определя типа затихване (No Decay, Linear, Quadratic, Cubic).
• Intensity – силата на светлината; може да се въвеждат стойности значително по-големи от тези на слайдъра.
• Arnold – рендър енджин, който използва само физически коректно затихване или изцяло изключено такова.