Моделиране на дръжката - ръбчета и дръжка

Най-важното от този урок

Качествената дръжка се получава не чрез „изглаждане“, а чрез правилна топология, която следва извивката на формата. Контролът върху ръбчетата и вертексите е ключов, за да се постигне мек, но ясно дефиниран преход. Малките корекции в правилните места дават по-добър резултат от груби деформации.

Как да повториш показаното – стъпка по стъпка

1. Премини на ниво вертекси и обедини проблемни точки чрез таргетно заваряване.
2. Премахни излишни еджове и добави нови там, където топологията не следва извивката.
3. Измествай вертекси навътре и надолу, за да омекотиш ръбчето и да оформиш плавен преход.
4. Коригирай еджове, за да подчертаеш формата там, където е необходимо.
5. Изключи ограничението по ръб (edge constrain) и ръчно намести извивката.
6. Направи формата малко по-едра, за да съвпадне с референцията след изглаждане.
7. Добави симетрия и при нужда се върни назад, за да запазиш баланса на модела.
8. Провери формата спрямо референцията и коригирай ръчно отклоненията.
9. Открий и отстрани дефекти чрез заваряване на дублирани вертекси.
10. Прилепи наново ръбове, ако ъгълът на дръжката е променян.

Основни инструменти и функции

• Target Weld – обединява вертекси чрез „дърпане“ към целева точка.
• Weld – слива избрани вертекси в един, премахвайки дефекти.
• Edge Constrain – ограничава движението на елементи по съществуващи ръбове.
• Symmetry – осигурява симетрично моделиране и по-лесен контрол на формата.
• OpenSubdiv – изглажда модела, като подчертава качеството на топологията.